Намалената киселинност на стомаха като причина за анемия, затлъстяване, дори алергии и автоимунни заболявания
Прекомерни газове, подуване на корема, запек или диария, оригване, чувство на тежест след хранене или гадене, нежелание за консумация на месо или пък желание за ядене въпреки пълния стомах, киселини, рефлукс, кисел вкус в устата – това са само някои от симптомите на недостатъчно количество стомашни сокове. Ако също така страдате от алергии, псориазис, лошо усвояване на хранителни вещества, забелязвате повтарящи се обриви, изтощение или затлъстяване, чупливи нокти, косопад или наличие на неусвоени хранителни остатъци в изпражненията, най-вероятно това означава, че стомахът ви отделя твърде малко стомашна киселина.
Причини за намалена киселинност
Причините могат да бъдат няколко. Една от най-честите е приемът на антибиотици или лекарства, които неутрализират киселинността на стомаха, както и употребата на алкохол или цигари. Разбира се, голямо значение има и това, което ядем и как го ядем. Високо преработената храна, съдържаща много захари, както и продуктите тип "фаст фуд", влияят много негативно на целия храносмилателен тракт. Не без значение е и видът на диетата и начинът на живот. Вегетарианството или веганството, които включват висока консумация на зърнени култури, не изискват производството на толкова много храносмилателни сокове, колкото диетите, включващи месо. Ниското отделяне на солна киселина е също характерно за хора, живеещи в стрес, при които нейното освобождаване е блокирано от хормоните.
Влияние върху организма
Най-важната роля на стомаха е първичното храносмилане на белтъците и мазнините, както и стерилизацията на храната чрез поддържане на подходящо ниско pH на стомашните сокове на ниво от 1,5 до 2,5, което позволява унищожаването на микроби като бактерии, вируси или яйца на паразити.
Правилната киселинност на стомаха е необходима за неговото нормално функциониране. Липсата на стомашна киселина причинява проблеми с правилното храносмилане на месо, риба, яйца, млечни продукти и зеленчуци, особено бобови и други сурови. Белтъчините, ако не се разграждат, остават в стомаха и ферментират, което води до чувство на преяждане, подуване и газове. Намалената киселинност на стомаха не позволява пълното разграждане на хранителните вещества, които, оставайки гниещи в храносмилателния тракт, влияят негативно на здравето на целия организъм. Възпалителните състояния, които увреждат лигавицата и ворсинките на червата, могат да доведат до т.нар. пропускливи черва. Освен това, при твърде високо pH на стомашните сокове, се нарушава производството на пепсин, ензим, отговорен за първичното разграждане на белтъчините. Неразградените белтъчини представляват опасност при пропускливи черва, предизвиквайки и засилвайки различни алергии и автоимунни заболявания. При pH над 5 в стомаха започват да се размножават бактерии, като helicobacter pylori, свързани с образуването на язви на стомаха и дванадесетопръстника.
Недостатъчното количество солна киселина води до нарушаване на усвояването на мазнини, което на свой ред води до проблеми с абсорбцията на витамини и минерали, причинявайки сериозни дефицити. Мастните киселини са необходими за усвояването на бета-каротин и витамините А, D, Е и К от храната.
Правилното количество стомашна киселина също така влияе върху качеството на храносмилането на въглехидратите. Тяхното разграждане протича в присъствието на панкреатични ензими, чието отделяне е обусловено от правилната киселинност на хранителната маса, преминаваща в червата. Липсата на панкреатични ензими води до прекомерно производство на газове, което може да доведе до рефлукс.
При хора с намалена киселинност на стомаха е характерен дефицитът на цинк, елемент, необходим за производството на солна киселина, както и за нормалната работа на имунната система, щитовидната жлеза и здравето на косата, кожата и ноктите.
Нарушеното разграждане на белтъците в недостатъчно кисел стомах също води до значително влошаване на усвояването на желязо. Затова при диагностицирана анемия винаги трябва да се изследва количеството на стомашната киселина. Може би именно нейното ниско ниво е причината за анемията, предизвикана от липса на желязо, елемент, необходим за правилния метаболизъм на витамините от група В, особено В6 и В12.
Самата солна киселина е необходима за абсорбцията на витамин В12, който осигурява правилната работа на нервната система, кръвоносната система и мозъка. Недостигът на витамин В12, В6 или фолиева киселина води до повишаване на нивото на хомоцистеина, който е фактор за развитието на атеросклероза.
За съжаление, често симптомите на намалена киселинност се бъркат със симптоми на повишена киселинност, при която се препоръчва употребата на лекарства, неутрализиращи стомашната киселина. Тези лекарства водят до пълно спиране на храносмилателните функции на стомаха за до 24 часа, което причинява проблеми с усвояването на калций и значително увеличава риска от развитие на остеопороза.
Диагностика
За да проверите дали ниската киселинност е проблемът, който ви засяга, струва си да определите нивото на минералите в организма. Това може да се направи, например, чрез анализ на минералния състав на косата. Резултатите от изследването ще покажат кои минерали са в дефицит, кои са в нормални граници и кои са в излишък. Особено полезна информация ще ни дадат онези минерали, за които е известно, че се усвояват слабо при състояния на ниска киселинност на стомаха (напр. калций, цинк и желязо). Може да се направи и тест със сода бикарбонат. За целта трябва да се изпие една равна чаена лъжичка сода, разтворена в 3/4 чаша вода. Важно е тестът да се проведе на празен стомах, рано сутрин. Солната киселина в стомаха ще реагира с натриевия бикарбонат и незабавно ще образува въглероден диоксид, което ще предизвика оригване. Заключение: колкото по-дълго време чакате за оригване, толкова по-малко солна киселина има в стомаха ви.
На първо място, трябва да се уверите дали наблюдаваните симптоми наистина са резултат от ниска киселинност. Ако диагнозата е потвърдена, трябва да действате двустранно: първо, да се погрижите за правилното хидратиране на организма, и второ, да повишите киселинността на стомаха. Правилната хидратация на организма играе много важна роля в лечението на ниската киселинност. Въпреки че стомашната лигавица е само 1 милиметър дебела, тя се състои от 98% вода, която е необходима за нейната регенерация. За да проведете курс на повишаване на киселинността на стомаха, трябва да сте сигурни, че нямате възпаления на лигавицата или язви на стомаха.
Нашите съюзници в борбата с ниската киселинност
Витамин С – най-добре натурален, приеман по време на хранене. Той освобождава и подпомага усвояването на желязото, което помага за повишаване на киселинността на стомаха.
Ябълков оцет – само екологичен и с добро качество, а най-добре приготвен в домашни условия. Употреба: 1-2 супени лъжици ябълков оцет, разтворени в 1/2 чаша вода (за деца: 1 чаена лъжичка в половин чаша вода), пийте 3 пъти на ден 15 минути преди хранене. Няколкоседмичен курс ще помогне за стабилизиране на функциите на стомаха. В никакъв случай не използвайте спиртен оцет за тази цел, тъй като е вреден за стомаха и бъбреците!
Лимонов сок – може да се използва вместо ябълков оцет. Употреба: изпивайте половин чаша неразреден сок 3 пъти на ден преди хранене.
Каменна сол – най-добре нерафинирана и не йодирана, като калодийска или хималайска сол. Употреба: няколко пъти на ден консумирайте щипка сол, особено преди или след обилно хранене. Може също да я разтворите във вода и да я изпиете.
Аюрведична смес – Употреба: смесете 1 лимон, 2-3 см джинджифил и 0,5 чаена лъжичка сол (най-добре хималайска или калодийска), консумирайте половин чаена лъжичка от сместа 15 минути преди всяко хранене.
Вода от кисело зеле или кисели краставички
Стомашни капки – техният горчив вкус провокира отделянето на солна киселина в стомаха.
Подправки и билки, стимулиращи производството на стомашни сокове и подобряващи функциите на цялата храносмилателна система, включват: мента, джинджифил, карамфил, сминдух, анасон, босилек, чубрица, кимион, кориандър и нигела.
Пелин – Употреба: в продължение на 10 дни изпивайте сутрин пелин, разтворен във вода. Дълготрайната му употреба, както и употребата му при деца обаче не се препоръчва поради негативния му ефект върху зрението.
Солна киселина с бетаин (бетаин хидрохлорид, бетаин HCL) и пепсин – Капсулите трябва да се приемат веднага след започване на храненето. Ефектът от твърде висока доза бетаин може да бъде усещане за топлина в стомаха. В такъв случай трябва да намалите дозата. Допълнителният прием на бетаин винаги трябва да се консултира с лекар поради възможни противопоказания.
Хранителен режим при ниска киселинност
На първо място, трябва да изключите храни, които изискват в процеса на храносмилане голямо количество стомашни сокове. Това включва мазни, пържени, тежки храни, съдържащи големи количества животински протеини. Препоръчва се консумация на леко месо – телешко, пилешко, риба. Храните трябва да бъдат варени или задушени, добре раздробени, най-добре в пюреобразно или течно състояние. Това улеснява работата на стомаха. Трябва също така да избягвате захарта, която значително ограничава отделянето на стомашни сокове.
Второто важно нещо е начинът на приемане на храната. Всяка хапка трябва да се дъвче дълго и старателно. Храненето трябва да бъде редовно. Не бива да преяждате. Порциите трябва да бъдат малки, но приемани често – най-добре пет пъти на ден. За да избегнете разреждането на стомашните сокове, трябва да пиете между храненията, а да избягвате пиенето по време на хранене, непосредствено преди и веднага след него. Не забравяйте също, че стомахът ни обича кисел, солен и горчив вкус.
Запомнете:
стомахът обича кисел, солен и горчив вкус
избягвайте захарта и мазните храни
хранете се редовно с малки порции и дъвчете всяка хапка добре
не пийте по време на хранене, непосредствено преди и веднага след него
Правилното повишаване на киселинността на стомаха е един от ключовите фактори, които пряко влияят върху поддържането и подобряването на здравословното състояние. Контролът върху степента на киселинност на стомаха може да помогне за елиминиране на много заболявания и техните неприятни симптоми.
Източник:
Justyna Brzezińska, Намалената киселинност на стомаха: причина за анемия, затлъстяване, дори алергии и автоимунни заболявания, DietPoint, 1(2)/2019, стр. 4-8.
Прекомерни газове, подуване на корема, запек или диария, оригване, чувство на тежест след хранене или гадене, нежелание за консумация на месо или пък желание за ядене въпреки пълния стомах, киселини, рефлукс, кисел вкус в устата – това са само някои от симптомите на недостатъчно количество стомашни сокове. Ако също така страдате от алергии, псориазис, лошо усвояване на хранителни вещества, забелязвате повтарящи се обриви, изтощение или затлъстяване, чупливи нокти, косопад или наличие на неусвоени хранителни остатъци в изпражненията, най-вероятно това означава, че стомахът ви отделя твърде малко стомашна киселина.
Причини за намалена киселинност
Причините могат да бъдат няколко. Една от най-честите е приемът на антибиотици или лекарства, които неутрализират киселинността на стомаха, както и употребата на алкохол или цигари. Разбира се, голямо значение има и това, което ядем и как го ядем. Високо преработената храна, съдържаща много захари, както и продуктите тип "фаст фуд", влияят много негативно на целия храносмилателен тракт. Не без значение е и видът на диетата и начинът на живот. Вегетарианството или веганството, които включват висока консумация на зърнени култури, не изискват производството на толкова много храносмилателни сокове, колкото диетите, включващи месо. Ниското отделяне на солна киселина е също характерно за хора, живеещи в стрес, при които нейното освобождаване е блокирано от хормоните.
Влияние върху организма
Най-важната роля на стомаха е първичното храносмилане на белтъците и мазнините, както и стерилизацията на храната чрез поддържане на подходящо ниско pH на стомашните сокове на ниво от 1,5 до 2,5, което позволява унищожаването на микроби като бактерии, вируси или яйца на паразити.
Правилната киселинност на стомаха е необходима за неговото нормално функциониране. Липсата на стомашна киселина причинява проблеми с правилното храносмилане на месо, риба, яйца, млечни продукти и зеленчуци, особено бобови и други сурови. Белтъчините, ако не се разграждат, остават в стомаха и ферментират, което води до чувство на преяждане, подуване и газове. Намалената киселинност на стомаха не позволява пълното разграждане на хранителните вещества, които, оставайки гниещи в храносмилателния тракт, влияят негативно на здравето на целия организъм. Възпалителните състояния, които увреждат лигавицата и ворсинките на червата, могат да доведат до т.нар. пропускливи черва. Освен това, при твърде високо pH на стомашните сокове, се нарушава производството на пепсин, ензим, отговорен за първичното разграждане на белтъчините. Неразградените белтъчини представляват опасност при пропускливи черва, предизвиквайки и засилвайки различни алергии и автоимунни заболявания. При pH над 5 в стомаха започват да се размножават бактерии, като helicobacter pylori, свързани с образуването на язви на стомаха и дванадесетопръстника.
Недостатъчното количество солна киселина води до нарушаване на усвояването на мазнини, което на свой ред води до проблеми с абсорбцията на витамини и минерали, причинявайки сериозни дефицити. Мастните киселини са необходими за усвояването на бета-каротин и витамините А, D, Е и К от храната.
Правилното количество стомашна киселина също така влияе върху качеството на храносмилането на въглехидратите. Тяхното разграждане протича в присъствието на панкреатични ензими, чието отделяне е обусловено от правилната киселинност на хранителната маса, преминаваща в червата. Липсата на панкреатични ензими води до прекомерно производство на газове, което може да доведе до рефлукс.
При хора с намалена киселинност на стомаха е характерен дефицитът на цинк, елемент, необходим за производството на солна киселина, както и за нормалната работа на имунната система, щитовидната жлеза и здравето на косата, кожата и ноктите.
Нарушеното разграждане на белтъците в недостатъчно кисел стомах също води до значително влошаване на усвояването на желязо. Затова при диагностицирана анемия винаги трябва да се изследва количеството на стомашната киселина. Може би именно нейното ниско ниво е причината за анемията, предизвикана от липса на желязо, елемент, необходим за правилния метаболизъм на витамините от група В, особено В6 и В12.
Самата солна киселина е необходима за абсорбцията на витамин В12, който осигурява правилната работа на нервната система, кръвоносната система и мозъка. Недостигът на витамин В12, В6 или фолиева киселина води до повишаване на нивото на хомоцистеина, който е фактор за развитието на атеросклероза.
За съжаление, често симптомите на намалена киселинност се бъркат със симптоми на повишена киселинност, при която се препоръчва употребата на лекарства, неутрализиращи стомашната киселина. Тези лекарства водят до пълно спиране на храносмилателните функции на стомаха за до 24 часа, което причинява проблеми с усвояването на калций и значително увеличава риска от развитие на остеопороза.
Диагностика
За да проверите дали ниската киселинност е проблемът, който ви засяга, струва си да определите нивото на минералите в организма. Това може да се направи, например, чрез анализ на минералния състав на косата. Резултатите от изследването ще покажат кои минерали са в дефицит, кои са в нормални граници и кои са в излишък. Особено полезна информация ще ни дадат онези минерали, за които е известно, че се усвояват слабо при състояния на ниска киселинност на стомаха (напр. калций, цинк и желязо). Може да се направи и тест със сода бикарбонат. За целта трябва да се изпие една равна чаена лъжичка сода, разтворена в 3/4 чаша вода. Важно е тестът да се проведе на празен стомах, рано сутрин. Солната киселина в стомаха ще реагира с натриевия бикарбонат и незабавно ще образува въглероден диоксид, което ще предизвика оригване. Заключение: колкото по-дълго време чакате за оригване, толкова по-малко солна киселина има в стомаха ви.
На първо място, трябва да се уверите дали наблюдаваните симптоми наистина са резултат от ниска киселинност. Ако диагнозата е потвърдена, трябва да действате двустранно: първо, да се погрижите за правилното хидратиране на организма, и второ, да повишите киселинността на стомаха. Правилната хидратация на организма играе много важна роля в лечението на ниската киселинност. Въпреки че стомашната лигавица е само 1 милиметър дебела, тя се състои от 98% вода, която е необходима за нейната регенерация. За да проведете курс на повишаване на киселинността на стомаха, трябва да сте сигурни, че нямате възпаления на лигавицата или язви на стомаха.
Нашите съюзници в борбата с ниската киселинност
Витамин С – най-добре натурален, приеман по време на хранене. Той освобождава и подпомага усвояването на желязото, което помага за повишаване на киселинността на стомаха.
Ябълков оцет – само екологичен и с добро качество, а най-добре приготвен в домашни условия. Употреба: 1-2 супени лъжици ябълков оцет, разтворени в 1/2 чаша вода (за деца: 1 чаена лъжичка в половин чаша вода), пийте 3 пъти на ден 15 минути преди хранене. Няколкоседмичен курс ще помогне за стабилизиране на функциите на стомаха. В никакъв случай не използвайте спиртен оцет за тази цел, тъй като е вреден за стомаха и бъбреците!
Лимонов сок – може да се използва вместо ябълков оцет. Употреба: изпивайте половин чаша неразреден сок 3 пъти на ден преди хранене.
Каменна сол – най-добре нерафинирана и не йодирана, като калодийска или хималайска сол. Употреба: няколко пъти на ден консумирайте щипка сол, особено преди или след обилно хранене. Може също да я разтворите във вода и да я изпиете.
Аюрведична смес – Употреба: смесете 1 лимон, 2-3 см джинджифил и 0,5 чаена лъжичка сол (най-добре хималайска или калодийска), консумирайте половин чаена лъжичка от сместа 15 минути преди всяко хранене.
Вода от кисело зеле или кисели краставички
Стомашни капки – техният горчив вкус провокира отделянето на солна киселина в стомаха.
Подправки и билки, стимулиращи производството на стомашни сокове и подобряващи функциите на цялата храносмилателна система, включват: мента, джинджифил, карамфил, сминдух, анасон, босилек, чубрица, кимион, кориандър и нигела.
Пелин – Употреба: в продължение на 10 дни изпивайте сутрин пелин, разтворен във вода. Дълготрайната му употреба, както и употребата му при деца обаче не се препоръчва поради негативния му ефект върху зрението.
Солна киселина с бетаин (бетаин хидрохлорид, бетаин HCL) и пепсин – Капсулите трябва да се приемат веднага след започване на храненето. Ефектът от твърде висока доза бетаин може да бъде усещане за топлина в стомаха. В такъв случай трябва да намалите дозата. Допълнителният прием на бетаин винаги трябва да се консултира с лекар поради възможни противопоказания.
Хранителен режим при ниска киселинност
На първо място, трябва да изключите храни, които изискват в процеса на храносмилане голямо количество стомашни сокове. Това включва мазни, пържени, тежки храни, съдържащи големи количества животински протеини. Препоръчва се консумация на леко месо – телешко, пилешко, риба. Храните трябва да бъдат варени или задушени, добре раздробени, най-добре в пюреобразно или течно състояние. Това улеснява работата на стомаха. Трябва също така да избягвате захарта, която значително ограничава отделянето на стомашни сокове.
Второто важно нещо е начинът на приемане на храната. Всяка хапка трябва да се дъвче дълго и старателно. Храненето трябва да бъде редовно. Не бива да преяждате. Порциите трябва да бъдат малки, но приемани често – най-добре пет пъти на ден. За да избегнете разреждането на стомашните сокове, трябва да пиете между храненията, а да избягвате пиенето по време на хранене, непосредствено преди и веднага след него. Не забравяйте също, че стомахът ни обича кисел, солен и горчив вкус.
Запомнете:
стомахът обича кисел, солен и горчив вкус
избягвайте захарта и мазните храни
хранете се редовно с малки порции и дъвчете всяка хапка добре
не пийте по време на хранене, непосредствено преди и веднага след него
Правилното повишаване на киселинността на стомаха е един от ключовите фактори, които пряко влияят върху поддържането и подобряването на здравословното състояние. Контролът върху степента на киселинност на стомаха може да помогне за елиминиране на много заболявания и техните неприятни симптоми.
Източник:
Justyna Brzezińska, Намалената киселинност на стомаха: причина за анемия, затлъстяване, дори алергии и автоимунни заболявания, DietPoint, 1(2)/2019, стр. 4-8.
